Домашното насилие симптом ли е за психично заболяване

[kanella]

  Здравейте!
 Много можем да си говорим по темата и да се подкрепяме или да се обвиняваме. Моето питане е : има ли във форума специалист, който може по симптоми да определи за какво точно психично разстройство се касае и задължително ли е да присъства в профила на насилника. Защото моят случай не е по-различен от другите, но аз 24г. сама се боря и само с близки съм споделяла за проблема.Направих консултация с психиатър, но естествено той не може да ми помогне адекватно без да види "пациента".И въпреки всичко аз съм на мнение , че в моя случай съпругът ми има биполярно разстройство. Няма как да го убедя да отиде на лекар, защото е доста мнителен и присъщо за ситуацията обвинява само мен - аз съм виновна за всичките му проблеми.
  Както и да е , решена съм вече да действам независимо какви ще са последиците - не издържам вече така. Важното е , че не изгубих самоличността си , каквито и "промивки " на мозъка да не ми прилагаше.
   Та така , приятели , надявам се някой да ми помогне.
 И приветствам всички, които са дръзнали да свалят оковите на "щастливия" брак!

Здравейте,  kanella. Дайте повече информация за симптомите на съпруга Ви, за да се опитаме да Ви помогнем.

[kanella]

  Бих могла много да пиша по темата , но трябва да локализирам нещата до основни реакции и поведение. Няма да ми е лесно, защото дълъг период от време съзнателно забравях всички неприятни спомени и се опитвах да поема вината върху себе си , а него да го оневиня.Но ще се опитам да спомена някой основни неща.
  В моя случай се касае предимно за психологичния аспект на насилието и в последно време за по-агресивни действия и физически посегателства.
  Може би трябва да започна с това, че аз нямам право на глас в семейството , независимо дали ми се казва в прав текст или не се зачита моето мнение. Още като беше малка голямата ми дъщеря той успя да я обсеби (по-скоро да е "зомбира") с различни прийоми- с нежни думи , с пари , с наказания. Аз каквото й да й кажеш или да я поучавам , все не беше правилно или не бях добра майка. Това го заявяваше и пред невръстното дете, което го гледаше с отворени очи и вярваше на всяка негова дума. Или общо казано - силна манипулативна личност. На всеки мой разговор иска да присъства и  изразява становище дали съм говорила каквото трябва , за да не накърня семейното достойнство и по-точно неговото.20 години аз не работех никъде , с мотива да ги гледам децата , а всъщност да не се срещам с много хора , защото някой може и да ме хареса.Сега работим заедно (имаме частен бизнес) и трябва да общувам с много хора и най вече с мъже. Когато му дойде "музата" започва да изтъква как съм се усмихвала на мъжете и как хубаво съм разговаряла с тях , а него го нямам за нищо.А колко проверки съм имала от негова страна - с какво бельо се обличам , после да няма по него някакви  следи и т.н.А аз винаги съм се старала да не му давам повод да се съмнява в мене. До тук мисля  стана ясно, че присъства и болестна форма на ревност.
  До преди 2 години  си мислех , че мога да живея така като ходя на пръсти и докато малката ни дъщеря да навърши пълнолетие. Но той започна да става все по-агресивен. Все по-често ми късаше дрехите , защото съм мислела само за външния си вид , а не за децата си и за работата , която в условия на криза не вирви. Какъвто и проблем да ставаше през деня , той ми звънеше потелефона , ако не е до мен и започва да крещи в истерия , че аз съм виновна , защото не си гледам работата; заплахи че ще ме убие , обиди , псувни ....  не мога всичко да пресъздам сега. Събираше ни на семейно събрание , където непременно трябваше да присъства и малката , която беше на 14г.И на тези "събрания" се започваше истинският кошмар. По принцип темата трябваше да бъде конструктивна , с цел подобряване на работата. Но ... на втората дума той се обръщаше към мен и се започваше една дълга , нескончаема тирада с времетрене до 12часа, през което време аз бях разпъвана на кръст(наистина така се усещам) в присъствието на децата. Те не издържаха , плачеха , но никой не смееше да му каже кой за какво плаче. Те казвах , че плачат затова, че аз не си гледам работата и не се грижа за тях - с една дума без някакво споразумение между нас, всяка една се опитваше по някакъв начин да укроти звяра. Но той е неуморим в такива моменти. Почервенява целият , от очите му излизат искри , а на устата едва ли не пяна. Започва се в следващия момент да ни плаши  че от мое чудо ще получи удар и е умре, а за тях няма кой да се грижи ( но тези думи аз съм ги чувала от него още от самото начало , когато беше на 24г). Обижда родителите ми , сестрите ми ; кара ме да пиша някакви декларации , че убивам децата си с поведението си; чупи мои неща, като най вече огледалото и козметини принадлежности; взима ми телефона и рови в него , или ми го отнема ко не го е счупил (за да нямам връзка с роднини); прави обиск на чантата ми и какво ли още не. Най - тежкият такъв период продължи близо година с леки затишия и пак атаки. Не знам как издържахме всички на това. Аз отслабнах с 8 кг. , а той питаше какви лекарства пия , за да съм била слаба и хубава.Взимаше децата с него, с колата да си говорели и не им даваше да си вдигат телефоните когато ги търся.Плюеше ме , биеше ми шамари , заплашваше ме с нож, не ми даваше да седя , да ям , унижаваше ме по всевъзможни начини , дори и сексуално ме насилваше (въпреки , че за него беше нормално да спи с жена си, независимо че до преди малко я е малтретирал). Преди 20 дена беше върхът и аз рехиш, че това ше е последно. Бяхме сами (децата бяха в провинцията) , пак се започна от нещо ,което нормалем човек не би взел за пагубно в бизнеса или за семейството. След крясъците и скъсаните дрехи се залови с вратата на бяната - избуши я с голи ръце, изпочупи каквото може включително и газовия котлон , нарочно тръскаше  цигари на паркета , за да чистя по него , разливаше безалкохолно  и викаше :" сега ела и изчисти", заплаши , че ще ме удави във ваната. Това продължи не знам колко часа. Обаждаше на децата по телефона и мене ме караше да им звъня да съм им кажела колко не ми пука за тях, трябваше пак да пиша разни "декларации" и негови диктовки. Задаваше ми въпроси и искаше да чуе точно определ отговор , но аз все не можех да улуча верният отговор. Стана ми лошо и му казах , а той както винаги отговори :" театри , лъжи. Стига с тези театри! Ти си един лъжец....."и т.н. Той си лягаше на леглото и като се присети за нещо ставаше и го чупеше. Успях да уловя момента когато пак си легна и тогава избягах от вкъщи.
  Но децата после пак ме върнаха , с молбата , че те ще поговорят с него. С кого да говорят - та той в такива моменти е некомуникативен , чува само себе си . Иска разговор , но за него монологът е истинският разговор между съпрузи , които се разбират.Каквото и да кажа , и добро и лошо , той го интерпретира по начин изгоден само за неговата "кауза" за дадения момент или казва :" сега не говорим за мене , а за тебе , за твоята безхаберност ...... Ти си вампир и ни убиваш всичките ....." Не ме пуска и да си тръгна ,когато поискам това, защото по този начин бягам от работата (аз за него винаги съм била мързелива) и с искането си да го напусна искам да командвам положението.
    Нека да спра до тук . Мога и книга да напиша някой ден  " Мемоарите на един велик психар" (шегувам се). Има още много неща неща за казване , но ако има нужда от тях като определящи диагнозата , питайте . Аз не мога и всички "бисери" да се сетя сега.
    Благодаря , че ме изслушахте ! Имах нужда от това.

[hose]

Здравей, kanella!Мисля си, че твоя мъж се страхува да не бъде изоставен и за това е направил така че да се опита да привлече детето на своя страна, за да гарантира обичта му само за себе си.По същата причина  и те ревнува, а вероятно и посяга - чувства се слаб и затова проявява агресия. Ще ти бъде трудно да го накараш да отиде на лекар. Той е прекалено егоцентричен и с повишена потребност от  сигурност, затова и се презастрахова. Съветът ми е да смениш поведението си към него. Дръж се като че ли той е безпомощно дете, за което трябва да се грижат.Направи го не със мислъта, че ти си жертва, а с мисълта, че ти така ще контролираш положението. Опитай и виж дали при него ще настъпи някаква промяна. Ако това не помогне, тогава трябва да се мисли за по-кардинални действия.

[kanella]

   Здравей , hose! Разбирам за какво ми говориш и имаш право да мислиш в тази насока. Може би аз не съм направила нужното , но за всичките 24г. съм опитала какви ли не техники и ефект няма. Точно затова се насочвам към някаква диагноза, защото с нормални методи при нормални хора тази система проработва. В крайна сметка се налага аз да пия лекарства за депресия и да се страхувам за живота си. Може и да звучи егоистично , но вече искам и аз да живея, а не да бъда психоаналитик и психиатър на човека , с когото трябва ,уж, да живея в хармония. Изтощена съм до смърт и трябва да се погрижа и за себе си .