Изповед на едим мъж, който посяга на жена си

[hose]

Здравейте. Това което ще напиша не е форма на оправдание. Не търся този ефект. Имам нужда да споделя нещо което ме измъчва и ме кара а се чувствам виновен но нямам сила да го споделя с жена ми, защото тя  не би ме разбрала, всъщност не зная дали изобщо заслужавам да бъда разбиран точно от нея. Затова го правя тук, не търся съчувствие или оправдание. Всичко това което правя е  гадно. Посягам на жена ми често.Да, аз съм гад. Искам да кажа защо го правя. Като момче си мечтаех да намеря момичето което ще ме обича така както  имам нужда, ще бъде винаги до мен. Моите родители не са ми показвали особена обич и може би затова винаги съм искал някои който да ме обича безусловно заради самия мен.  Влюбих се в женами от пръв поглед, тя е красива, много женствена и нежна. Заедно сме вече 6 години, имаме дете, искам да имамаме още деца, но брака ни е провален и то от мен. Посягам и когато се почувствам необичам, засегнат и пренебрегван.Тогава в мен изригва агресия която трудно овладявам.Имам непродолим подтик да я нараня затова че е провалиа надеждите ми да ме обича безусловно. Тя посотянно има някакави искания към мен.Постоянно ми мърмори че не съм свършил нещо както трябва , това поражда някакъв условен рефлекс на самозащита . Не се оправдавам, добре съзнавам че фактът че я удрям /трудно ми е да напиша даже и този глагол "удрям"/ е осъдителен и непростим.Просто имах нужда споделя, не ме съдете и заклеймявайте.

[snivat]

      Защо трябва да удряш жена си? Ако си имаш  проблеми от детството, то има психолози които ще си свършат работата!
 Защо си мислиш, че само твойте проблеми са преоритетни?
 Помисли само колко много нараняваш тази жена която си мислиш че обичаш!!!
 Тя има право да бъде щаслива, ти също, но не за сметка на другия!
 Ако не се чувстваш щаслив с нея, то по - добре се разделете. Не е необходимо щастието ти да се гради на нещастието на другите! Насилието не  води до изпепеляваща любов!!!!!!!!
 Според мен ти си търсиш оправдание пред себе си за гадното си отнощение към жена ти!
  Не очаквай някоя жена да те съжали за това колко си бил подтиснат в детството си, колко си нешастен и как в резултат на твоето лично нещастие се опитваш да издевателстваш над другите!?
 Това не е мъжко!
 Така постъпват само слабохарактерните хора и комплексарите!

[hose]

Добре,де комплексиран съм, притиснат съм. Опитвам се да разбера какво ме прави такъв. Често пъти обаче въобще не се замислям, регаирам на мига ЗАЩОТО СЪМ НАРАНЕН. ЧУВСТВАМ СЕ НЕОБИЧАН И ЗАСТРАШЕН. Сигурно е смешно това което казвам но точно така се чувствам и тогава посягам. Това е смесица от молба да я накарам да прояви обич към мен и ярост от това че ме наранява. ЗНАМ ЧЕ ТОВА КОЕТО ПРАВЯ НЕ Е НОРМАЛНО! Но на моменти е по-силно от мен. Да отида на психолог е равносилно на това да си призная че съм слаб.
Опитвал съм се да говоря с жена ми но сигурно не го правя добре пък и тя в такива моменти ми обръща гръб. Когато почувства че съм слаб се държи назидателно и това ме кара понякога точно в такива моменти да й посягам. Затворен кръг.

[snivat]

Когато се обръщаш към психолог не означава че си слаб!? Напротив, означава че си готов помагайки на себе си, да помогнеш и на хората до теб които обичаш или поне си обичал!!??? Не бъди егоист и не си мисли че съпругата ти те мисли за много силен и много мъжествен като упражняваш насилие у дома! Няма срамно че имаш проблем, че се нуждаеш от лекарска помощ. Гадното е да налагаш на другите да мислят като теб, да ти се подчиняват и ако не го правят ти да "освирепяваш" и да се правиш на "мъж".
Ти сам  осъзнаваш че губиш семейството си с такова поведение. Смяташ ли че съпругата ти след като я набиеш ще те обича повече?
Влез в Puls.bg и се консултирай онлайн със специалисти, които ще те насочат какво да направиш!
 

[hose]

Ходих на психолог, потвърди се мнението, че се чувствам несигурен в мен и затова посягам. Изпитвам чувство за вина и с него не мога да се справя. Лошото е, че жена ми има доста изразено  критикарско поведене към мен и това още повече ме провокира.

[miki]

Ами, ти недей да приемаш поведението на жена си като провокация. може би точно там е причината - просот ти си възприел един модел, които ти причинява агресия. Женат аможе би не те провокира, а това е нейния начин за комуникация с теб...

[linka]

Някои хора само си търсят оправдание....

[toni_d]

ти не искаш да те обича безусловно а да ти се подчинява безусловно.
а това че мрънка и е вечно недовлно е нормално за почти всички жени. а това кой те е комплексирал отговора е самата ти жена, защото и позволяваш, боя няма да свърше работа само показва колко си безсилен и слаб. слабите психически мъже винаги викат и удрят. това което трябва да направиш е да покажеш, че си силен психически а не физически със шамари. психическата сила е по-силна от физическата. да си психически силен в случая е да не и обръщаш толкова голямо внимание и да не те дразни това което говори, тя никога няма да спре но ще намали с времето след като види,че не си толкова лабилен не се засягаш и не се трогваш толкова, просто запази хладнокръвие  при следващото мрънкане и обиждане, стой и чуи цялото и мрънкане като се правиш насериозен и безразличен. няма перфекни хора и нищо неможе да стане перфектно, живота не е перфектен, затова няма нужда да се дразниш , като ти казва , че нещо не си направил добре , не си свръх човек да направих всичко ок правиш каквото можеш , щом не го оценява си е нейн  проблем

[hose]

Ох, лесно е да се каже. Психотерапията ми свърши, а аз продължавам да удрям понякога жена ми.  Особено когато се чувствам застрашен и не разбран . Побеснявам ,когато я усещам,че първо гледа нейните си неща и никога, ама никога не мисли за мен или може и да мисля ама аз не усещам. Първо слага себе си и след това останалото. това ме очайва. Чувствам се като незначителен тип. Абе не хленча! Може и да съм слаб психически,добре де срамно ли е да поискаш от човек до себе си  да мисли и за теб?

[toni_d]

ти си мъж все пак, няма нужда чак толкова грижи,не си дете а тя твоя майка, ти трябва да се грижиш за другите за жена си за децата си, не си сакат не си болен, не си малко дете, сам може да се оправяш, трябва да покажеш, че държиш на тях и че нямаш нужда от постоянна упора а ти трябва да си тази упора в семейството. много ясно че ще държи на себе си жена е суетна е, явно не си ходил с много жени, но повечето са такива мрънкат суетни са, със сигурност те обича, щом след ударите остава с теб наистина има чувства и си мисли че ще се промениш просто се промени, вземи се в ръце и стига си мрънкал, приемай всичко за предизвикателство, за да си щастлив трябва да се постараеш, иначе всички щяхме да сме щастливи и живота щеше да е супер. разбери че си мъж и нямаш толкова много нужда от грижи, не си се оженил за майка си да се грижи за теб и не я превръщай в такава, гордей се с жена си че не се прегъва и не иска да ти бъде майка а ти малко дете а твоя жена а ти нейн съпруг грижи се за нея и за детето ти и покажи че си неий съпруг на който може да се разчита а не нейно дете което има нужда от нейните грижи. пример за децата ти

[hose]

Човече, ти май не ме разбираш? Ти искаш да потисна свойте желания за сметка на всичко останало. Къде е моята полза в тоя живот, тогава? Аз за какво да живея като трябва да се съобразявам изцяло с желанията и намеренията на останалите? Къде съм аз, а?

[toni_d]

ами оженил си се , трябва да поемеш отговорност и да се съобразяваш със сесейството си и да правиш компромиси, не е казано напълно да подтискаш желанията си но трябва да се съобразяваш няма начин, да се наложиш с бой е до време, никой няма да те изтърпи докрай и ще си останиш сам, помисли какво и е на жена ти търпи боя, защо ли, защото те обича и прави компромис с желанието и мислите че ще се промениш, иска се наистина голяма смелост и воля , компромиси да изтърпиш удари, приеми че не всичко трябва да се върти около теб и вече няма само твойте желания а вашите на семейството. лошо е да си егоист създавайки семеиство, трудно е да преодолееш това,че трябва да се съобразяваш че не само ти си важен превъзмогни този егоизъм ако иксаш да си щастлив.

[hose]

Не е егоизъм , а потребност! Нима на теб не ти се е случвало да правиш неща само за себе си. Хей така просто да се доказваш? Не излизаш ли с приятели за по бира? Нямаш ли някаква страст, която да ти грабва вниманието и да ти се иска да й се отдаваш от време на време?
Семейството си е важно, но човек не може да загуби идентичноста си, все пак!

[toni_d]

дано го разбираш но семейството е най-важно, разбира се че си излизам с приятели но съобразено, спортувам като страст, но всичко съобразено, защото всичко си отива разно или късно, но семейството остава, и ако го осакатиш с домашно насилие няма да е спокойно семейство а ад и най вече за децата ти.

[hose]

За да изкарам достатъчно пари и семейството ми да е доволно ми трябва и разнообразие, а не само да дремя вкъщи. Това ме вбесява, имам нужда от въздух. Това е водещо при повечето мъже, но явно жените не го разбират и постоянно имат някакви претенции. Не че съм егоист, но животът си е мой и освен всичко имам нужда и от лична изява!