Самонараняване

Диагностициране на самонараняване
Тъй като самостоятелните увреждания, изразяващи се в самонараняване, самопорязване, изгаряне и т.н. се държат в строга тайна, те много трудно могат да се диагностицират.
Причини за самонараняване
Причините, които докарват това разстройство на психиката могат да бъдат различни.  Самонараняването може да го определим като невъзможност да се справиш по здравословен начин с  дълбока психологическа болка. Физическата болка е друг вид усещане, което помага да се  повлияе на друга психологическа болка и по този начин да се установи контрол.
Усещането за празното може да бъде  повод някои хора да си причиняват физическа болка.
Това действие също така е начин да се изрази вътрешния стрес и отчаяние. Много хора чрез самонараняване наказват себе си. В други случаи самонараняването може да се възприема и като  начин за  привличане на внимание  или пък то да бъде вид  манипулация на останалите.
Какви са симптомите на разстройството, изразяващо се в самонараняване:
Белези от изгаряния или порязвания
Пресни драскотини или друг вид рани
Набивания в тялото на различни малки остри предмети
Винаги държане на остри предмети под ръка
Изолиране от света за по-продължително време
Облеклото е винаги с много дълги ръкави и панталони, дори и в горещини
 Самонараняващите се  посотянно разказват, че им се случват различни инциденти

Форми на самостоятелно нараняване
Най-честите начини, по които свалят вътрешното напрежение хората, които имат  това разстройство  е порязване с остър предмет  на различни места по тялото.
Има и други начини за самонараняване, които включват:
Изгаряне
Отравяне
Предозиране
Изрязване на букви или различни форми по тялото
Счупване на кости
Пробождане
Ухапване
Скубане на коса
Терапия на самонараняване
Самонараняването е повтарящ се проблем, които възниква постоянно и не е изолиран случай. Най-често ръцете, предната част на торса и краката са обект на вреди. Самонараняването може да бъде болезнено или не в зависимост от състоянието на психиката в дадения момент.
Самонараняването често е импулсивен акт, но може да бъде и планирано, добре разработено действие.
Хората, които се самонараняват изпитват чувство на вина и срам. Доста често  самонараняването води до  пристрастяване.
При всички описани случай трябва да се търси лекарска помощ.
Ако имате близък с такъв проблем, в момента, в който сте станал  свидетел на тези негови действия, може да се почувствате шокирани.  Опитайте се да разговаряте с него и да му предложите помощта си. Заведете го на лекар, а после се консултирайте с психотерапевт.
В зависимост от възрастта това разстройство се повлиява по различен начин. Психотерапията трябва да помогне на болния да се раздели с "инструментите", които винаги държи под ръка. Хората с това разстройство, са зависими от  тези остри предмети, както  наркоманиите са зависими от дрогата.
Процесът е доста продължителен и се изисква голямо търпение от страна на близките, както и от страна на страдащите, докато  се преборят с импулса за самонараняване.