Моля за съвет.Мъжът ми ме удря!

[ina]

Здравейте, изпитвам срам да споделя това ,което ми се случва. Реших се да го напиша тук. Всички казват, че съм интелигентна и можеща жена, моят мъж обаче смята точно обратното. Имам едно детенце, което всеки ден е сведетел на това, кето ми се случва. Днес съм със синьо око, стоя пред компютъра със слънчеви очила, обясних на колегите, че очите ми сълзят. Изпълнена съм с гняв  и отчаяние. Мъъжт ми постоянно ме тормози по различни начини. Един от тях е като се прибере от работа да недоволства от това, което съм му приготвила за вечеря. Често се случва да го хвърля от терасата и да ме кара да му готвя нещо друго. Когато реагирам остро той започва да чупи всичко каквото му попадне пред очите. Така и стана снощи, помолих го да не се караме, а той се нахъса от това ,че не му обръщам внимание и ме заплаши с нож, след което ме удари с юмрук в лицето, аз се развиках паднах , а той ми запуши устата. Всеки път виждам невероятна злоба в очите му.  Няколко пъти се опитвам да го напусна, но той ме заплашва,че ще ме убие мен и детето ако го направя. Страхувам се да се оплача и в полицията  пак по същата причина. Много съм объркана не зная от къде да започна. Моля някоя жена, която е преживяла същото и се е справила да ме посъветва. Забравих да кажа, че детето ми започна да заеква, когато баща му се прибира от работа, помогнете ми моля!

[gateway]

zdravei mili4ka samo edno 6te ti kaja nikoga  pove4e ne pozvoliavai tova da se slu4va vzemi deteto si i pusni oplakvane v policiata otidi si pri va6te i ne go pazi v taina razkaji na vsi4ki i napravi zabrana na MAJAT TI da ne se doblijava do vas,6te 4akam otgovor i bih iskala da prodaljim da komunikirame

[snivat]

НЕ СЕ ОСТАВЯЙ ДА УМИРАШ БАВНО! ПОДАЙ ЖАЛБА В ПОЛИЦИЯТА ЗА ЗАБРАНА ДА ТЕ ПРИБЛИЖАВА И СЕ РАЗВЕДИ! ТАКА СЪСИПВАШ СЕБЕ СИ И ДЕТЕНЦЕТО. АЗ СИГУРНО СЪМ ПО ГОЛЯМА ОТ ТЕБ И СЪМ ПРЕЖИВЯЛА ПОДОБЕН ТОРМОЗ 10 ГОДИНИ. СЕГА ВСЕКИ ДЕН ВЕЧЕ 1,5 Г. СЪМ НА АНТИДЕПРЕСАНТИ!!!!
ПОВЯРВАЙ МИ, ТОЗИ МЪЖ НЯМА ДА СЕ ОПРАВИ НИКОГА. ТОВА СА ХОРА С КОМПЛЕКСИ, КОИТО МОГАТ ДА СЕ ПРАВЯТ НА МЪЖЕ САМО ПРЕД СЛАБИЯ ПОЛ. АКО СМЯТАШ ЧЕ ДЕТЕТО ТИ ТРЯБВА ДА ИМА И БАЩА, ТО ПОВЯРВАЙ МИ ТО НЯМА НУЖДА ТОЧНО ОТ ТОЗИ ИЗРОД! БЯГАИ ОТ НЕГО! ВЗЕМИ СИ ДЕТЕНЦЕТО И СЕ СПАСЯВАИ! ТРЯБВА ДА СИ СИЛНА! ТРУДНО Е ДА СИ САМА И МАИКА И БАЩА ЕДНОВРЕМЕННО, НО ПО-ДОБРЕ ТАКА, ОТКОЛКОТО ДА ОСТАВИШ ДЕТЕТО СИ СИРАЧЕ.
МОЛЯ ТЕ ПОСЛУШАЙ МЕ! НЕ СЕ УНИЩОЖАВАИ!
УСПЕХ!!!!!!!!!!!!!!!!!1

[snivat]

http://www.mvr.bg/Prevencia/dom_nas/default.htm
На тоси адрес ще намериш подробности как да постъпиш. Аз за съжаление не потърсих помощ навреме, а чак когато ме преби и обезобрази!
Затова те съветвам най-приятелски, не чакай да се стига до крайности а действай. Доколкото знам вече има и организации, които подсигуряват на жената и детето закрила, докато приключи развода. Има обособени временни домове за настаняване. Поинтересувай се!!!!! Когато с мен се случваше това беше различно!?  Беше преди 10 години. Тогава нямаше никакви закони!!!!!!!!!!!!!!!Аз бях млада и съшо като теб се стахувах!
Присъдата му беше 1 година условно!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Действаи, не се бави!
Желая ти успех! Помни че всеки има право да бъде щастлив и не е нормално жената да е роб на мъжа си!

[snivat]

Погледни и това. Намерих и  горещи телефони!

http://www.loop.bg/index.php?page=forum&section=topic&top_id=101546

http://lex.bg/laws/ldoc/2135501151
http://www.paragraf22.com/pravo/zakoni/zakoni-d/13081.html
http://www.psichologia.net/forum/viewtopic.php?t=12

[ina]

Здравей, миличка, благодаря ти за подкрепата и информацията!!!/Не зная защо по-горния ми пост излиза от името на администратора?!/ Предприех някои дейстивя, но още се страхувам да говоря. Харесаха ми думите ти "Желая ти успех! Помни че всеки има право да бъде щастлив и не е нормално жената да е роб на мъжа си". Знаеш ли хващам се в последно време, че когато някои направи дори мъничко за мен се разплаквам, така стана и в този случай! Благодаря ти!Много ти благодаря!!!!!

[malena1966]

мпри мен е здчшс същото особено когато е пил има приятели полицаи и ме эаплашва че ще ме убие и дори няма да го пипнат обижда ме нарича ме курва боклук вече реших махам се 20 години градих и събирах дом сега отивам в нищото но поне няма да се страхува махни се от него и не се връщай никога няма да се промени

[dimo]

Някои жени задавали ли са си въпроса, че може и те да са виновни за това че мъжът им ги удря. Те обиждат, мрънкат унижават. Е мъжът трябва да е кръгъл ръб и глупак ,за да не отвърне. Може ли да ти казват мухльо, педераст или нещо от тоя род и ти спокойно да си мълчиш. Може ли да ти казват, че ти занищо не ставаш при условие, че ти носиш парите вкъщи и ти да си мълчиш? Кажете жени?

[toni_d]

вземи си болнични събери си багажа и се махни от там. нокога няма да се промени силният вкъщи и мишката навън

[deteto]

Здравейте, аз съм дете на жена тормозена от мъжа си. Не съм толкова малка на 21 год съм, обаче се чувствам безсилна да помогна на майка ми. Имам и по малък брат, които е постоянно болен с най-различни болести и немога да му помогна. Аз съм студентка, брат ми е ученик. Напоследък баща ми си е въобразил че майка ми си има друг и се почнаха големи скандали. Освен че я тормози той я и удря, но когато нас ни няма защото ние не му позволяваме. Мама иска да се разделят, обаче той каза че напусне ли го ще цитирам "ще те прибия докато не тръгне кръв от всякаде и не умреш ли това ще се повтори и потрети докато не стане". Той чака само тя да отиде на работа да я изчака някаде и да я пребие. Но това не го спира, той постоянно тормози и нас и не го интересува, че брат ми е болен или че аз съм със счупена ръка. Казваме му да отиде на психолог но той се ядосва повече и става по зле. Моля Ви, посъветвайте ме как да помогна на майка си и брат си. Благодаря предварително.

[toni_d]

можете да се избавите от баща ви ако сте заедно, лошото е че донякъде всичко зависи от теб, да вдъхнеш сила на майка ти, брат ти ще се оправи в нормално и спокойна среда, нормално е всичко това да рефлектира върху нервната му ститама, която е лабилна като дете, трябва му спокоина среда. трябва да седните с майка си и да поговорите насаме само заедно ще се справите но без намеса на полиция ще е трудно. трябва да си изкара медицинско и да подаде жалба в районното най добре е да се стигне до съд, затова те посъветвам да отидете с майка ти да се консултирате с адвокат някъде 20-30 лева е таксата. да се подготвите за известно време с нерви и търпение. за да не се чувстваш безсилна както и майка ти, купи си спрей за защита, от всеи оръжеен магазин можеш да си го купиш не правете глупости да го дразните, явно човека(баща ти) е свръх агресивен и нервен, трябва постепенно да го осъдите и да го изгоните от вас да има решени еда не се доближава до вас на много метри съвета ми да се консултирате с адвокат да изкарате медицинско жалба и съд
бъди силна за майка ти и брат ти.

[Lgirl]

Здравей, deteto!
Сигурно се чувстваш много объркана и сякаш се намираш в ситуация без изход. Наистина е много трудно да живееш в ситуация на домашно насилие в продължение на години. Питам се как сте успяли да понесете толкова болка?Много смело от твоя страна е,че се опитваш да помогнеш на майка си. Поздравявам те за желанието ти да й помогнеш, а не просто да оставиш нещата да се случват.
Бих те посъветвала да я насърчиш да се обади на горещата телефонна линия за пострадали от насилие. Телефонът е 0800 1 86 76; денонощен е и е безплатен за всички абонати. Там тя може да сподели с дежурния консултант как се чувства и заедно да помислят какво може да се предприеме на този етап.
На телефона предлагат и безплатна юридическа консултация, всяка сряда от 17:30 - 21:30ч.
Пожелавам ти успех!

[Mihaela]

Здравейте,
бих искала да споделя и моята история тук, като се надявам да получа подкрепата и разбирането на много от вас тъй като сам в ужасна депресия и не знам кога и как ще изляза от нея...

И така имах приятел с който в началото всичко беше прекрасно, обичахме се много и аз му вярвах на всичко което ми говореше, че иска да създаде семейство, да има деца да живее щастливо, т.н.

Често се случваше да се изнервя от най-малкото нещо, например като съм гледала снимки на мои роднини в интернет или че съм говорила малко по-продължително по телефона с приятелки или майка ми и за други дребни неща.

Такива дреболии най-често прерастваха в скандали след което той винаги вземаше някакви съвсем крайни решения - събираше ми багажа (а по негово настояване се пренесох да живея в тях), викаше и приказваше несвързани неща, че няма да се получи нищо между нас след което малко по-късно съжаляваше за всичко и очакваше да го прегърна и му кажа колко много го обичам или сам идваше и се опитваше да се сдобрим отново, а ако се бях прибрала при нашите по телефона се извиняваше всеки път че няма да се повтори това.

И така в началото ми се струваше странно, че винаги очакваше да получи това което иска, винаги трябваше да стане на неговото, но с месеците се привързах доста и вече не ми правеше такова впечатление.

Един ден разбрах,че съм бременна. Той беше толкова щастлив, а аз толкова ошашявена. Всъщност страшно много исках да имам дете просто за първи път ми се случваше и изпитвах много смесени чувства. Мисля, че от този ден започнаха и сериозните скандали между нас, когато аз изпитвах страх от него да не ме нарани и то не толкова заради мен колкото мислех за детето в мен.

Избухваше от едното нищо, каквото и да правех винаги беше недоволен. Трябваше постоянно да стоя в тях докато него го нямаше (което аз не правех).

Ходех при нашите през деня или при някоя приятелка, а като се върнех при него скандала беше готов защо съм се върнала след него, той очаквал да съм вкъщи. Или пък си въобразяваше, че нещо не съм била доволна от него, че не съм го обичала както той мен, той очаквал нещо което аз не съм била направила.

И от тези неща ставаха вече доста сериозни караници, при които аз трябваше да внимавам какво казвам за да не стане нещо страшно, той набираше и набираше.

Нападал ме е да ме удря, но майка му го е спирала, беше взел веднъж нож а аз пищях от ужас защото беше взел и ключовете за вратата. Трошил е стъкла , хвърлял е дестанционни по земята. Не проумявах какво става, в тези състояния той искаше аз да изпитвам страх от него, а в същото време повтаряше колко много ме обича.

По цели нощи съм плакала и съм се чудела как ще живея така, мислих още че в това състояние трябваше да бъда спокойна и се притеснявах ужасно много. Него не го интересуваше на мен какво ми е, заплашваше ме, че ще ме убие и мен и майка ми и баща ми и детето ако не сме заедно.

Майка му казваше, че го е страх да не го напусна и затова прави това, но аз всеки път умирах от страх и се опитвах някак да го успокоя. Като чели ставаше съвсем друг човек.

Страха от него в мен с всеки изминал ден се увеличаваше, заплашваше ме че ще ми вземе детето, ще ме убие, не мислеше как се чувствам и аз постоянно плачех, страх ме беше какво ще стане още, като го видех и пред мен беше и онзи поглед изпълнен с ужасна злоба скособен да убие човек без да помисли какво му е на него и как го наранява.

Бях в ужасно състояние, исках да се радвам на бременноста си а аз изпитвах ужасен страх какво ще стане с мен и детето.

Това беше най-кушмарния период в живота ми. Един ден след две будни нощи сълзи, заплахи, страх да заспя, отидох и направих аборт. От този ден не мога да се успокоя какво ми се е случило. Чудя се защо трябваше да става така, защо говореше че го иска а ме турмозеше така, защо искаше да изпитвам страх от него, защо ревнуваше от нищото?

Всички картини със заплахи и злобата в очите му не знам дали някога ще забравя...Физически се възстанових, но психически не знам кога ще стане...Не знам дали нещо щеше да се оправи или щеше да стане много по-зле, но не виждах никакъв изход, изпитвах единствено ужасен страх.

Моля жени които са приживели нещо подобно и могат да ме успокоят по някакъв начин да го направят. Моля и тези които искат да ме упрекнат за нещо да не го правят понеже съм в доста лабилно състояние в момента и могат само да ми навредят.

Знам че ако виждах изход никога не бих направила нещо подобно и на никого не пожелавам това което ми се наложи да преживея.

[hose]

Михаела, аз съм удрял жена си и може би не съм човека, който трябва да ти дава съвет. Но ще ти кажа само едно, бягай далеч от този човек не се обвинявай за нищо и опитай да създадеш нова връзка с друг човек. Когато създаваш нова връзка опитай се да разбереш какво този мъж мисли за посягането към жените, дали го смята за нормално и че жените си го просят или отрича това. Аз съм удрл жена си не защото не я обичам, а защото съм се чувствал слаб и застрашен, че може тя да ме изостави.